„СНЕЖИНКИ”
Демьян Бедный (имя при рождении: Ефим Алексеевич Придворов, 1883-1945 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
СНЕЖИНКИ
Засипа вчера горските пътеки
с разгулни вихри буря придошла,
снежинки падат, падат снежнолеки
на тихата замислена ела.
Тъгата ледени окови внася
в безмълвните села с убога власт.
Отново той изправя се, пред нас е
в пронизаните с мъка ден и час.
Изглежда, че земята скитник става.
Изглежда, че в тъма лежи светът.
Студено отчаяние сковава
изплашено-суровият всестуд.
При хълмовете плач народен броди,
зад вожда в скръб и страхове вървят
цървули хиляди и снегоходи,
утъпкващи след Ленин дълъг път!
По пътя – върволици в здрача синкав
от пряспа в пряспа, от човек към век.
И падаха, и падаха снежинки
на ленинския – бял от сняг – ковчег.
* Според легендите Москва е построена на седем хълма. С „у Горок” авторът вероятно има предвид района на Ленинските възвишения, където до смъртта си е живял Ленин.
Ударения
СНЕЖИНКИ
Заси́па вче́ра го́рските пъте́ки
с разгу́лни ви́хри бу́ря придошла́,
снежи́нки па́дат, па́дат сне́жноле́ки
на ти́хата зами́слена ела́.
Тъга́та ле́дени око́ви вна́ся
в безмъ́лвните села́ с убо́га вла́ст.
Отно́во то́й изпра́вя се, пред на́с е
в прони́заните с мъ́ка де́н и ча́с.
Изгле́жда, че земя́та ски́тник ста́ва.
Изгле́жда, че в тъма́ лежи́ светъ́т.
Студе́но отчая́ние скова́ва
изпла́шено-суро́вият всесту́д.
При хъ́лмовете пла́ч наро́ден бро́ди,
зад во́жда в скръ́б и страхове́ вървя́т
църву́ли хи́ляди и снегохо́ди,
утъ́пквашти след Ле́нин дъ́лъг пъ́т!
По пъ́тя – върволи́ци в здра́ча си́нкав
от пря́спа в пря́спа, от чове́к към ве́к.
И па́даха, и па́даха снежи́нки
на ле́нинския – бя́л от сня́г – ковче́г.
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Демьян Бедный
СНЕЖИНКИ
Засыпала звериные тропинки
Вчерашняя разгульная метель,
И падают и падают снежинки
На тихую задумчивую ель.
Заковано тоскою ледяною
Безмолвие убогих деревень.
И снова он встает передо мною –
Смертельною тоской пронзённый день.
Казалося: земля с пути свернула.
Казалося: весь мир покрыла тьма.
И холодом отчаянья дохнула
Испуганно-суровая зима.
Забуду ли народный плач у Горок,
И проводы вождя, и скорбь, и жуть,
И тысячи лаптишек и опорок,
За Лениным утаптывавших путь!
Шли лентою с пригорка до ложбинки,
Со снежного сугроба на сугроб.
И падали и падали снежинки
На ленинский – от снега белый – гроб.
1925 г.
---------------
Руският поет, писател и публицист Демян Бедни (Демьян Бедный, рождено име Ефим Алексеевич Придворов) е роден на 1/13 април 1883 г. в селището Губовка, Херсонска губерния, сега Кировградска област в Украйна. Първите си стихове публикува в литературния печат през 1899 г., а първата му стихосбирка „Басни” излиза през 1913 г. Скандален обществен отзвук има сатиричната му антирелигиозна поема „Новый завет без изъяна евангелиста Демьяна” (1925 г.). Голям библиофил, той притежава частна библиотека с над 30 000 тома. Критикува недостатъците в бита и живота на руския човек, което дразни Сталин, който изпраща на поета гневно писмо. През 1936 г. Бедний пише либрето за комичната опера „Богатыри”, след което е изключен от партията и от писателския съюз. Престават да го печатат и бедстващият поет е принуден да разпродава своята библиотека, за да оцелее. Умира на 25 май 1945 г. в Москва. През 1956 г. е реабилитиран. Голяма част от творчеството му е събрана в книжната поредица „Демьян Бедный. Собрание сочинений” (в 8 тома, 1963-1964 г.).